НАЯ̀ХВАМ СЕ, -аш се, несв.; ная̀хам се, -аш се, св., непрех. Яздя, яхам колкото ми се иска, до насита (обикн. кон); наяздвам се. Решил съм да ти харижа един арабски жребец — да яхаш, да се наяхаш. А. Каралийчев, ПГ, 118. Гуслар ми гусли по си мегдани: / „Кой коня добраго рани / да яха — / да яха, да се наяха!“ К. Христов, СК, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)